Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си.

Когато работи съзнателно върху себе си, човек развива всички органи на тялото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тялото са хармонични. Такъв човек е в пълно съгласие със силите на природата. Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате?

Четирите кръга,
ООК - София, 11.5.1927г.