Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл. – Защо? – Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва взаимно да се уравновесяват.