Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си.

„Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане. Казват за това колело: „Разхалтави се нещо туй колело“. Щом спиците на колелото се разхалтавят, чува се нещо като пеене. Не, това не е пеене, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларят тогава казва: „Не върви нещо колата ми, разхалтавила се е, трябва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят. Ние трябва да ходим при Господа най-малко по три пъти на ден да ни поправя спиците. Той сам няма да ги поправи, майстор ще изпрати, но ние трябва да се молим. Какво нещо представляват спиците? Ние имаме за тях специфично разбиране. Тия спици на нашия живот могат да се изправят само чрез молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си. Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване? – Чрез молитвата. Докато човек се моли, той диша. Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за този вътрешен, непреривен стремеж на душата, да бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора. Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи. За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва да я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога. Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс. Това нещо се забелязва в живота на всеки човек. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10,000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Много хубаво пее този певец“. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трябва да пазите този образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Дето и да го намерите този образ, пазете го. Той носи живот за вас.

Братя в единомислие,
СБ - София, 20.8.1927г.