Казвам: Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи и то с Любов. Ако учи другояче, то е товар.

Казвам: Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи и то с Любов. Ако учи другояче, то е товар. Сега гледам учените хора, които поддържат Айнщайновата теория, не можаха да издържат. Тя е смешна. Те са толкоз малки работи. Иска да знае Айнщайн разширява ли се вселената, дали е безгранична или гранична. Дойде и намериха, че още се разширява, расте. Намериха, че сегашният свят е относителен. Какво се подразбира под думата относителен? – Може би, ако ние запитаме мравите за вселената, какво понятие ще имат. Съвременните хора са слепи. Тя е сто пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Всичките ни телескопи са направени според нас, тя е сто пъти по-голяма. Най-големите телескопи още нищо не виждат. Те не са приспособени. В човека ще се създаде нова мрежа. Ние не схващаме всичката светлина. Ние схващаме само 7 цвята. Светлината има повече цветове. Някои мислят седем. Седем са засега. Едно време бяха три, после четири, пет, шест, сега са седем. Светлината се развива. Какъв ще бъде погледът на един ангел за вселената? Има един разказ. Един астроном се молил да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явило се в него амбицията за величието на вселената. Молил се много, Господ да му покаже величието на вселената. Господ изпратил един ангел на земята и му казва: Ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло, но ще му оставиш човешкото сърце. Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: Няма ли край? – Казва му ангелът: Това е още началото. Казва: Моля ти се да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята.

Да изповядваме!,
НБ - София, 29.3.1942г.