Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние.

Често хората страдат, измъчват се, разочароват се, без да се спират върху едно важно положение: те трябва да изучават себе си за да видят, че каквото се крие в тях, това съществува и в другите хора. С паталогическата страна на живота си не се занимавайте, но изучавайте здравословния живот. Паталогията е вметнато нещо в живота на човека. Че някой страдал от някаква болест – това е наследствено. Добрите работи не се унаследяват, човек вечно ги носи със себе си, Бог е вложил доброто в човека. То представя неговата същина. Синът носи качествата на баща си, но бащата не е внесъл тези качества в сина си. Качества, които се унаследяват, претърпяват известни кризи. Аз не отричам наследствеността, но тя има влияние върху човека, само докато е на физическия свят. Щом човек напусне физическия свят, и наследствеността губи вече своето влияние върху него. От човека зависи да измени условията на своя живот. Той може да подобри състоянието на своя мозък, на дробовете си и на стомаха си. Дробовете му са създадени от ангелите. Ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова, именно, интелигентността на човека е вложена в неговото сърце. Значи, сърцето мисли. Под лъжичката, в симпатичната нервна система се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувствува човек под лъжичката си, то е вярно. Затова, именно, той не трябва да се поставя на резки промени в чувствуванията си. Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени, както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат дотолкова верни, доколкото той се вслушва в това свое чувство. Някой болен сънува, че за да оздравее, трябва да вземе известно лекарство. Лекарите му препоръчват други лекарства, но те не му помагат. Той взима от лекарството, което е сънувал, и оздравява. Значи, има лекарства, които повишават трептенията на човешкия мозък, вследствие на което той оздравява. Болестите, работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък. Докато трептенията в човешкия мозък съществуват, той е способен, работлив човек. Щом тия трептения се изгубят, той престава да работи и казва: Не съм учен човек, не мога да работя. Нищо не мога да направя. Майка ми и баща ми нищо не са вложили в мене. – Това е човешко мислене.

Славата человеческа,
НБ - София, 1.4.1928г.