Любовта представлява Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на съвременните хора се състои в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не познаваме Бога вън от Любовта, също така не можем да познаем човека вън от разумния живот. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея, именно, човек трябва да се занимава. Тя представлява още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда; престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се взимат от трите главни елемента в него: от светлината, от живота и от любовта. Същото може да се каже частно и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от светлината, ако знае нейните закони; от живота, ако го разбира, и от любовта, ако се стреми към нея. Тези са трите източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинското щастие на земята.