Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание.

Когато похвалят някого, устата му особено се отваря. Той казва: Моля, не ме хвалете! – Остави човека, нека те похвали. Ти си мълчи, не прави никаква бележка. Слушай, какво ти разправят. Казват: Ти си учен човек. Кажи си: Амин, тъй да бъде! Казват, че си много щедър. – Не съм още щедър, но както казвате, тъй да бъде. У вас има една скритост: пред хората казвате едно, пред себе си мислите друго. Това е само да не се изложите пред хората. Питат те: Ти ли направи това? – Аз го направих. Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто. И тъй, човек трябва да разбира процесите, които стават в природата. Когато вятърът духа, не му се сърди; или измени пътя си, или го забрави и продължи своя път. Защо да не ти е приятно, че вятърът те духа? Ти казваш: Днес ли се намери този вятър да ме духа? По-добре кажи: Колко хубаво се развява косата ми. Колко е приятен този вятър! Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание.

Внушение и вдъхновение,
ООК - София, 21.12.1932г.