В хората изобщо има едно предразположение, когато другите хора грешат, ние виждаме техните погрешки и сме готови да ги съдим, а когато ние грешим, тогава отричаме тази погрешка, като наша, а в същност тя е наша погрешка.

Човек трябва да предолява. В него има събрани много отрицателни сили, които той трябва да разпредели, да не се намира под тяхното влияние. Мнозина наричат тия сили „дявола в човека“, но аз не го наричам така. Вие не знаете естеството на дявола, не трябва да го обвинявате, защото и той сам не приема никакво обвинение. Понякога той обича да тури всичката вина върху гърба на другите, но като го питат той ли е виновен, той отказва. В хората изобщо има едно предразположение, когато другите хора грешат, ние виждаме техните погрешки и сме готови да ги съдим, а когато ние грешим, тогава отричаме тази погрешка, като наша, а в същност тя е наша погрешка. Срещате един човек и казвате: „Този човек ми е неприятен.“ Защо ти е неприятен? Аз зная, защо ти е неприятен. Защото нищо не ти дава. Ако този човек носи една торба с злато, той веднага ще ти стане приятен. Питам: ако този човек е приятен на Бога, защо да не е приятен и на тебе?

Принципи, закони, сили и форми,
ООК - София, 8.3.1933г.