Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота – любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно, новият морал в света трябва да бъде морал на любовта.

Сегашният морал е остарял, той е вече на израждане. Всичко в света остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всяко нещо, което има форма, остарява. В съвременния свят от памтивека съществуват четири вида религии, на които хората и до днес още се кланят. Тези четири форми религии са били известни от най-стари времена на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи като триъгълник, кръг с точка в средата, пентограм, шестограм, на някакви муски като парченца от дрехата на някой светия и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм – религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Тя си служи с всички видове далавери. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религии представят семейството: клерикализмът е майката, милитаризмът е бащата, капитализмът – децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си. Като проследите развитието на цялото човечество, всички тия религии ще намерите във всеки човек отделно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителните черти на всяка форма, на всеки вид религия. Всеки ден човек може да бъде или клерикал, или милитарист, или капиталист, или социалист. Ставаш сутрин и започваш с молитва, с обряди. Вървиш така до едно време и после кавзаш: "Не може само с молитва. Трябва да се приложи грубата сила." След това казваш: "И туй не помага. Човек трябва да разполага с пари." Най-после, като видиш, че и това не помага, казваш: "Ние, слабите, трябва да се обединим, да станем силни, да устояваме на трудните условия. Трябва да образуваме братство, да опитаме силата си." В това отношение всички форми на религиите имат свои богове, на които се кланят. Всички форми, всички обряди на тия религии са външни заблуждения, в които човечеството е попаднало. Обаче това са форми, наложени от черната ложа, от тъй наречените "тъмни сили". Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на любовта, милитаризмът – на мъдростта, капитализмът – на истината, а социализмът – на правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън навсякъде, стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите – с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовта; военщината е изопачена форма на мъдростта; капитализмът, който представя кръвообращението в човека, е изопачена форма на истината; социализмът е изопачена форма на правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. И клерикалът ще те обеси; и милитаристът ще те обеси; и капиталистът ще те обеси; и социалистът ще те обеси. Защо? – Защото всички са деца на една майка. Те си приличат, понеже една майка ги е родила. И след всичко това един ще се хвали, че е клерикал, друг – милитарист, трети – капиталист, четвърти – социалист. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота – любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно, новият морал в света трябва да бъде морал на любовта.

Форми на съзнанието,
ООК - София, 4.1.1928г.