Казвате: "Как да си представим Любовта?". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!