Закон е: Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи велик закон, който работи в света.

Един наш брат, сега е в другия свят, беше се парализирал, гръбначният му стълб се схванал. Идват двама братя да ми кажат какво е положението му. – Лесна работа, ще се лекува с вяра. Идете при него, хванете го за ръцете и мислено направете молитва, да стане от леглото. Вярата ви ще помогне. Те отишли, направили, каквото им казах, и след два дни идват при мене отчаяни, обезсърчени. Казват: „Учителю, тази работа не е за нас. Освен, че нищо не направихме, но болестта му се предаде и на нас, едва се движим, гръбнакът ни се схвана. Тази работа е за тебе. Втори път не отиваме да лекуваме такива болни“. – Според мене тази болест е проста, някое дете от невидимия свят си е играло с болния и по някакъв начин го е свързало. Един стар човек ми разказваше една своя опитност. Един ден, като си седял, дошло едно от внучетата му, подало му една голяма макара и казало: „Дядо, дръж малко макарата“. Дядото взел макарата, а детето започнало да обикаля. Той започнал да се смее на ума на детето, което си мислело, че ще излезе нещо от тази игра. Обиколило веднъж, два, три пъти и конецът се увивал около дядото. Когато конецът се свършил, детето казало: „Дядо, я стани сега!“ Опитал се той да стане, не може. Ръцете и краката му били здраво свързани, не могъл да ги движи. Ще кажете, че ви забавлявам, занимавам ви с приказки. Мислете, както искате. Аз отидох да видя болния брат. Седнах при него, гледам, вързал го е някой, както внучето вързало дядо си. Братът ме следи, да види какво лекарство ще извадя от джоба си. Лежи той с вързани ръце и крака, не мърда, гледа ме какво ще направя. И аз, от своя страна, гледам откъде да започна да развивам въжето, без да режа. В това време се разговарям с него. Казвам му: Ще полежиш малко и ще си починеш. Толкова години работиш като адвокат, не си починал. – „Остави тази почивка. Големи болки имам в ръцете и краката. Страшно е да не може човек да се мръдне. Кажи нещо за положението ми.“ – Бъди спокоен, тази работа не е толкова сериозна, не си нужен в онзи свят. Там не са нужни адвокати. Ти още имаш работа на земята. – „Не зная какво ще стане с мене, но болките са големи. Пък и за смях станах на хората. Знаят, че съм окултист, а лежа с вързани ръце и крака, не мога да се мръдна. Кажи как ще ме освободиш.“ Аз развивам въжето и се разговарям с него: Как са жената, децата? – „Те са добре, но аз се мъча, не мога да се обърна, не мога да се движа.“ Аз отвличах вниманието му върху различни въпроси, за да не ми пречи. Като развих цялото въже, казах му: Хайде, опитай се да станеш. Той забрави, че е болен, и се вдигна от леглото, спусна си краката и стъпи на земята. – Хайде, разходи се из стаята. Той обиколи няколко пъти, спря се и ме гледа. – Разходи се и по другите стаи. Той обиколи всички стаи и пак дойде при мене. Гледа ме, мисли и се чуди какво става с него, не може да си отговори. Обаче за мене работата е ясна. Аз само развих въжето, с което бяха вързани ръцете и краката му. След няколко дни той отиде на работа. Един ден го срещнал лекарят, който го преглеждал, и го запитал: „Как оздравя?“ – „Много просто. Дойде Учителят, поговори с мене, после ми каза да стана и да се разходя из стаята. Станах, разходих се по всичките стаи и след няколко дни бях съвършено здрав.“ – „Как стана това?“ – „Не зная.“ – „Даде ли ти някакъв цяр?“ – „Цяр не ми даде.“ – „Не може да бъде!“ – „Във всеки случай фактът е налице.“ Лекарят искаше да знае какъв цяр съм дал, та и той да го приложи. Казвам: Някога е лесно да отмотаеш въжето около човека, а някога е мъчно. Стават възли, оплитания. Всичко това трябва да се премахне. Закон е: Който иска да се лекува, трябва да бъде абсолютно чист и физически, и духовно. Той трябва да има непоколебима вяра в онзи велик закон, който работи в света. Когато помислиш, че си болен, това показва, че внучето е започнало да увива конеца около тебе. – „Боли ме коремът.“ – Много естествено. С храната ти прие в стомаха много въздух и той предизвика разширяване. Понеже не се упражняваш да дишаш дълбоко, диафрагмата се вдига нагоре и причинява задуха. Освен това не дъвчеш добре храната си. Щом се храниш бързо, стомахът и коремът страдат. Ти не даваш работа на зъбите си и товариш стомаха си.

Великите пътища,
УС - София, 27.3.1938г.