Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие.

Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада. Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири-пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате: „Защо тези хора са долу в ада да се мъчат?” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост? Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили. Например, ако изгубим здраве, пари, слух или друго,ще скърбим. Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата!” Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, защото имам достатъчно храна, ще си почина.” Оставяте мозъците си необработени и те, както се казва научно, атрофират. Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен. Подобно е положението и с мислите: в окултен смисъл има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията, има и духовна мисъл. Мислите на желанията са тези, от които съвременното общество страда, т.е. епохата, в която хората живеят днес, е такава.

Съхранение на душевната енергия,
ИБ, БС - София, 10.6.1918г.