Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен удар в главата. Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете.

Трябва да дойдем до положението да имаме истинското знание. Ние често мислим защо природата изменя своите отношения към нас, но никога не мислим защо ние изменяме своето положение. Често ние излизаме навън, имаме желание времето да е хубаво. Като се измени, казваме: „Защо да се измени времето?“ Сега де е погрешката - във времето или в нас? Ама именно като си тръгнал на екскурзия и се е изменило времето, това показва, че времето е обърнало внимание на вас, дало разпореждания. Ако ти тръгнеш, очакваш хубаво време и то стане толкоз горещо, че ти два-три пъти се изпотиш на деня, времето казва: „От банята си излязъл и си се окъпал.“ Пък ако духа вятър, да ти раздухва космите, ти казваш: „Никой не ме обича, не ме гали, не ме милва.“ Той като задуха, отвсякъде те духа, милва, вдига дрехата, маха я. Това е галене на времето. Казваш: „Много ме разтърси.“ Не, то не бие. То е милувка. Ти искаше да те помилва някой. Ти благодари, че Бог те е помилвал. Кажи: „Много хубава разходка направих.“ Ако така не разсъждавате, никакъв смисъл няма животът. Казвате: „Вятърът ме блъска, изгори лицето ми.“ Така не се говори. Слънцето е на деветдесет и два милиона мили далече. Как може да те изгори слънцето. Ако ти препратиш тази мисъл в космоса, ще ти се смеят. Туй изгаряне никак не е от слънцето. То е от тебе. Изгарянето е нещо друго. Слънцето изтегля лошите неща и когато човек почернее, то е лошото, което излиза от човека. Слънцето го изтегля навън. Ти си почернял. Показва, че има нещо събрано в тялото. Ако се остави за дълго време, ще принесе голямо нещастие. Казваш: „Почернях, понапукаха ми се ръцете.“ Намажи ги с масло. Ако твоето съзнание беше проектирано, ако твоето съзнание беше в хармония със слънцето, хич няма да те изгори. Без да имаш предубеждение, слънцето никога няма да те гори. Кажи: „Поцелуна ме слънцето.“ Ти не казваш, че те целунало слънцето, а че те изгоряло. Право ли е, че слънцето те изгоряло? Кое е право? Всъщност всички говорят, че слънцето гори. Но тази идея, че слънцето гори, тя не е права. Изгарянето зависи от нашето съзнание. Някой път може да направим опит на силно слънце - да не ви изгори. Трябва да мислите. Щом не мислите, слънцето може да ви изгори. Слънцето може много чудесии да произведе, но тия чудесии произтичат не толкоз от слънцето, но от самата земя. Има известни лоши влияния, които по някой път самата земя упражнява. Запример главоболието не иде от слънцето, изгарянето не иде от слънцето. Този слънчевият удар не иде от слънцето. Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен удар в главата. Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете. Вие, като вървите на разходка, направите една-две крачки, спри се, после пак направи няколко крачки, и пак се спри, докато станеш в хармония, в унисон с това движение. Защото между земята и слънцето има известна хармония. Ние, като тръгваме, не влизаме в хармония със слънцето или със земята, движението не е в хармония с тия частици. Сега да обясня идеята. Всяка една частица, която е в нашето тяло, тя играе роля като на земята, има всичките качества и свойства на земята. Всяка частица от материята, която е в тялото, най-малката частица, с която ние боравим. Казвам, ако ние не сме в хармония с всичките тия частици, от които земята е образувана, се образува в нас едно бълникане. Следователно вървиш, неразположен си. Вървиш една крачка, неразположен си. Спри се. Вървиш още една крачка, пак си неразположен. Спри се, докато станеш в хармония. Защото ти не мислиш, както трябва, ти не чувстваш, както трябва и ти не постъпваш, както трябва. Тогава, ако не си в хармония, където отиваш, или работата си няма да свършиш, или няма да ти върви. Спри се, една минута може да спаси положението. Може би целия ден да те избави да страдаш.

Положително знание,
ООК - София, 30.4.1930г.