Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят.

Когато говоря за вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност. Милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот. Не мислете за сегментите на своя живот. Не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото малка част да представя вашия живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. - Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм. - В какво седи твоята добрина? - Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това? Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване. Всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представя непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това, някои казват, че животът им е идеален. - Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята. Всичко това иде отгоре, от възвишения свят. Следователно, които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми. Не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават. Значи, хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложена в нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея. Сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представя пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение. Лошият, глупавият човек представя празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.

Израз на живота,
ООК - София, 19.12.1928г.