Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто.

Ние казваме: „Не се бори със злото“. Българите пък казват: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Не може да се изхвърли злото от живота, нито от природата. То е велика, космическа сила, която работи заедно с доброто. Злото и доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с доброто. Щом постигне това, те стават приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в човека. Той се чуди какво е станало с него, че е толкова лош. Сам се пита: „Аз ли съм това, или не съм?“ За да не нарушава равновесието си, човек трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може. Освобождавайте се от всичко човешко, но не и от Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човешкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човешките от Божествените. Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога и как да критикува.

Животът във формите,
МОК - София, 22.1.1928г.