Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъл е неприложима, вие се спъвате. Ако беше неприложима, тя нямаше да дойде в ума ви. Не я ли приложите вие, друг ще я приеме. Така хлопа Бог на човешките умове и сърца.