Много хора имат схващания, разбирания по известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме детински. В Библията, например, се казва: „И направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света.“ – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща; например, те могат да направят някоя картина, или някаква книга и т.н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека. Преди всичко, Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията; а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но всъщност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по някаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи.