Щом се натъкнат на своето минало, те трябва да кажат:" Това е от моето минало; не искам да се занимавам с него." – С какво трябва да се занимавате? – С новото. – Кое е новото? – Любовта.

Много от учениците се спъват в своето минало. Те не трябва да се спират на миналото си, но да вървят напред. Противоречията, страданията на човека, това е неговото минало. Несгодите, съмненията, завистта, омразата в живота, това е миналото на човека. Всичко онова, което спъва хората в развитието им, това е тяхното минало. Щом се натъкнат на своето минало, те трябва да кажат:" Това е от моето минало; не искам да се занимавам с него." – С какво трябва да се занимавате? – С новото. – Кое е новото? – Любовта. Тя ще се реализира в бъдеще. Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще й кажете:" Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш." Според закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с любовта, ще правите свои изчисления върху възможностите и вероятностите в живота. Вашата погрешка в живота се заключава в това, че като дойде любовта, туряте я в стаята на миналото, а като дойде омразата, туряте я в стаята на бъдещето – размествате местата им. Вие се оплаквате, че ви е тежко. – На кого не е тежко? Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. Няма защо да се страхува от него. Тъкмо размишлявате върху любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете:" Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си." В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. Тази мисъл е завистта, която иска да ви спъне в пътя. Тя е ваша роднина от миналото, с която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви – ще ви почака известно врем и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла.

Вероятности и възможности,
ООК - София, 30.11.1927г.