Ти тури идеята за Бога в твоя ум, почни да го търсиш, но търси Бог. Търси Бога – не както търсиш един човек отвън. Туй разумното в себе си – Бога не търси както един човек.

По някой път в областта, в която е живял някой светия, в тази местност никога не е имало град и дъждът е идвал навреме. Царевицата е зреела навреме, гроздето, всичко е ставало навреме. Там, дето не е имало светия, хората винаги са гладували. Та казвам, във всяка глава, дето няма един светия, главата много тегли. Дето има светия, който живее в главата, там всичко е добро. Ако в твоята глава не може да има един светия, какъв човек ще бъдеш? Аз казвам, ако в твоята глава не може да живее една светла идея, която да те направлява в твоя път, да носиш благословението, умът ти ще бъде помрачен, ще бъдеш песимист – че жена ти крива, мъжът ти крив, всичките условия криви. Ако имаш една светла идея, всичко ще бъде приятно. Сега може да ме запитате: „Как ще бъде тъй?“ Туй е най-простата идея. Ще ви обясня, да не ви се вижда съблазън. Аз искам да прибегна до един малък опит, но искам този опит да е следният. Ще ви приведа един опит, който аз съм наблюдавал. На едно младо момиче казва майка му: „Няма да стане млада мома, отчаяна съм от нея. Чисто не се носи, я му виж дрехата: опетнена, оцапана, къса си обущата, нито се чисти, нито се мие, не знам какво да правя.“ Един ден аз минавам, изваждам една картичка, нося един хубав портрет на един млад момък – той идеален. Показвам ѝ го. Казвам: „Не би ли желала да имаш един такъв образ като този, виж челото колко му е хубаво, виж очите му колко са хубави, виж устата му.“ На другия ден тя е чиста, вчесана, хубаво облечена. У нея се запали една кибритена клечка. Тя сега го търси вече. Тя мисли, че той е някъде. Оттам насетне тя се учи, спретва се – всичко това. Майката казва: „Ама ти я омагьоса нещо, ти ѝ показа нещо, и пак го скри в джоба си.“ Казвам, ако тази мома само от един портрет, който създаде в себе си, оттам насетне всичко ѝ провървя, тръгна ѝ. Тази идея я организира. Тя иска да го намери. Казва: „Щом е на картината, той е някъде. Ако не е виден, на картина няма да го турят. Тя казва – непременно ще го срещна някъде.“ Ти тури идеята за Бога в твоя ум, почни да го търсиш, но търси Бог. Търси Бога – не както търсиш един човек отвън. Туй разумното в себе си – Бога не търси както един човек. Бога не търси както търсиш храната, нито по пътя на водата, нито по пътя на въздуха го търси, дори по пътя на светлината не го търси. Защото ти трябва да минеш по пътя на хляба; ти трябва да минеш по пътя на водата; ти трябва да минеш по пътя на въздуха; ти трябва да минеш по пътя на светлината; ти трябва да минеш по пътя на живота; ти трябва да минеш по пътя на любовта; ти трябва да минеш по пътя на мъдростта; ти трябва да минеш по пътя на истината. Тогава, като минеш тази последната врата, ще влезеш в един великолепен свят и ще видиш онова свещеното лице, и ще кажеш: „Ето каквото съм търсил.“ След като го видиш веднъж, ти хиляди пъти може да дойдеш на земята, но оттам насетне ти никога не може да го забравиш. Ти не може да бъдеш човек, който може да страда. Онзи, който е видял лицето на Бога, той е силен.

Живият хляб,
НБ - София, 18.12.1932г.