Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността. Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само да се радвате

Закон е: Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата. Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони. Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка. Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите. Понякога има изключения от закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синът ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: “Повтарянето е майка на знанието.” Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва да се изучи добре, защото след време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плод. Не всяко знание принася плод. Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плод. То не е в състояние да отвори сърцето му. Той даже се страхува да не му искат пари на заем. Да знаеш нещо, значи, да прилагаш знанието си. Знаеш, че любовта дава и взима, а ти само взимаш, без да даваш. Твоето знание не принася плод. Ако детето не взима от майка си, не може да расте. Щом стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да даваш, или само да взимаш. Такъв закон не съществува. Даже и Бог, Създателят на света, сменя нещата. След като ти е давал, Той казва: Сега ти ще даваш. Пръв Бог те е възлюбил. След това ти ще Го възлюбиш. Всичко, което ни е дадено, се дължи на Божията Любов към нас. Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността. Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само да се радвате. Вие нямате представа, какво нещо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята. Казвате: Животът е тук, на земята. Родиш се, живееш известно време и умиращ – всичко се свършва с тебе. Млад си, остаряваш и умираш. Любиш и после разлюбваш. Не е така. След човешката любов иде безлюбието, а след него – Божията Любов. След тая любов иде светлината. След светлината иде свободата. Ако живееш по човешки, светлината ще се смени с тъмнина, а свободата – с робство.

Любов на безсмъртието,
ООК - София, 10.2.1932г.