В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!“ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.

Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!“ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал. Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея.

Двата процеса в живота. Двата гласа,
УС - София, 1.10.1933г.