Христос казва: „Когато Син Человечески дойде, ще намери ли достатъчно вярващи? Ще познаят ли хората, че Божественият огън е дошъл? Какво ще кажете за тези вярващи, които и след изгарянето си пак не повярват? И като горят, грешните пак не вярват. Аз превеждам Христовия стих: „След като Божественият огън дойде, ще има ли достатъчно вярващи в това учение, които да преустроят света?" Светът може лесно да се пресъздаде. Всичката мъчнотия седи в изявяването на човешката душа. При сегашната епоха, главната мъчнотия седи в изправянето ума и сърцето на човека. Казвам: когато Божественият огън премине, ние ще имаме религия на Братство – религия, за която Писанието казва: „Когато дойде Бог във вид на огън, Той ще се засели между хората на земята и ще остане при тях с хиляди години." Казано е: „Хората ще ми бъдат народ; аз ще им бъда Бог, и няма да има от какво да се плашат. Всеки ще седи под смоковницата си." Тогава ще има и музика, и пеене, и култура. Хората ще се молят на Бога, без да се нуждаят от църкви. Всички ще бъдат братя помежду си. С това ще се ознаменува денят Господен. Всички хора ще бъдат носители на новата култура, която наричаме „култура на огъня". Всички ще бъдат знаменосци на огъня. (...) „Денят Господен иде!" Като ме слушате да говоря по този начин, казвате: Дали няма някакъв заговор срещу нас? – Има заговор, разбира се. Какъв по-голям заговор може да има от този, човек да живее чист и свят живот и да се съедини с Господа – най-великата сила в света? И ако мъртвите вярват в Бога, те ще станат от гробовете си. И ако хората вярват, че Господ управлява света, че трябва да се подчиняват на Неговата мисъл, че чувствата им са изблик на Неговото сърце, те ще бъдат носители на Божия живот. Как ще стане това, по кой начин, именно, то е друг въпрос. Всички хора са носители на Божията Любов! Не е достатъчно само да вярвате на думи, но да имате жива вяра. При тази жива вяра, като дойде в ума на човека една красива мисъл, той ще благодари на Бога; като дойде в сърцето му красиво, велико чувство, той пак ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дело, той пак ще благодари на Бога и ще каже: Господи, по-често се проявявай по този начин в мене! И ако Господ всеки ден така се проявява в нас, това ще бъде благословение за нашите души. Затова нещо, именно, говори Псалмопевецът: „Ще се зарадвам, когато видя лицето Ти".