Когато някой каже, че се радва, той трябва да се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника. Ако скърби, пак трябва да се запита дали скръбта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.

Често хората, от каквото общество и да са, приличат на малки деца, които очакват на баща си да им донесе нещо за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като отиват на театър, също така очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Като посее нивата си, земеделецът очаква плод от нея. Като насади лозето си, лозарят очаква от него грозде. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе сполучливо, всички казват, че ролите са изнесени добре. Когато нивата даде добър плод, казват: „Добре роди тази нива“. Когато лозето даде изобилно плод, казват: „Добро е гроздето“. Когато бащата донесе нещо в къщи, децата се радват и казват: „Добър е нашият баща“. Обаче това представлява едната страна на живота, сегашното разбиране на хората. Другата страна на живота се изразява в това, че понякога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н. Тогава хората се разочароват от живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората и те са доволни. Даже и крадецът се радва, когато успее да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведният се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да различавате дали радостта и скръбта ви са като тези на праведния или на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Когато някой каже, че се радва, той трябва да се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника. Ако скърби, пак трябва да се запита дали скръбта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.

Ключът на живота,
ООК - София, 22.8.1928г.