Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.

Религиозните хора казват, че вярват в Бога, молят се, правят добро и т.н. Право е това, но нека всеки се запита защо се моли, защо прави добро. Ако в молитвата и в доброто на религиозния няма никакво користолюбие, те са на място. Обаче ако има нещо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасят някаква полза. Светските хора пък искат да бъдат богати, учени, силни, пак с користолюбива цел. Като богати, силни и учени, те искат да се налагат на слабите, да управляват, да оправят света. И това е добро, но те не знаят, че вместо да придобият нещо реално, бързо се изтощават и разрушават. Силният се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабите хора живеят повече от силните. Ако има власт, силният ще осъди този, онзи за някакви престъпления и с това ще си навлече неприятели. Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човека да пие вино, докато не се е научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.

Един и същ,
ООК - София, 22.10.1930г.