Човек трябва да се развива правилно. Когато мисли, той дава ход на мисълта си, свободно да се проявява; когато чувства, дава ход на сърцето си: нито подпушва чувствата си, нито на пара ги поставя.

Вие трябва да развивате мозъчните си центрове правилно, за да не се създава някаква аномалия. Запример, ако центърът на предпазливостта е силно развит, човек става страхлив. Когато има много непостигнати желания и голям страх, човек става неврастеник. Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействате. Запример, ако пръстите ви при основата си са слаби и между тях има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живее едва 30–40 години. Ако пръстите ви при основата са дебели и плътно прилепват един до друг, стомашната ви система е добре развита. Но при това положение човек е изложен на друга опасност – затлъстяване. И той не може да живее до дълбока старост. Но като знаете хиромантия, вие ще си помогнете по друг начин. Ако стомахът ви е слаб, ще усилвате дробовете си. Приложете хиромантията като нов метод при самовъзпитанието. Вижте какво прави прилежният ученик. Като учи един предмет и се умори, той не хвърля книгата с недоволство, но я замества с друга; ако и от нея се умори, замества я с трета. По този начин той дава възможност на всички мозъчни центрове да работят, за да се развиват правилно. Също така постъпва човек, който обича да чете. Като чете някоя книга, която засяга ума, за да не се умори, от време на време той я сменява с друга, която действа върху сърцето. Изобщо, при обучаване на децата, така нареждат програмата, че всички предмети да бъдат застъпени, да се развиват еднакво и умът, и сърцето. Те трябва да вървят успоредно в развитието си. Някои окултисти поддържат мнението, че човек трябва да работи главно върху сърцето си. Човек трябва да работи и върху ума си. Линията на ума и на сърцето трябва да бъдат успоредни. Даже и линията на живота трябва да бъде успоредна на другите две, но засега ние се занимаваме главно с линиите на ума и на сърцето. Човек трябва да се развива правилно. Когато мисли, той дава ход на мисълта си, свободно да се проявява; когато чувства, дава ход на сърцето си: нито подпушва чувствата си, нито на пара ги поставя. Ние говорим за Любовта като разумна проява в живота, а не за човешките чувства и настроения.

Линиите на ума и сърцето,
МОК - София, 25.9.1927г.