Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас.

Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: "Боже, да тръгна ли с този параход?" и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: "С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход." Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи. Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително - щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас. Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: "Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб." И наистина така станало. Казвам, това е истинското верую. Казвате: "Ние имаме вяра." Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем да си създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.

Оставената торба,
ООК - София, 7.10.1931г.