Колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот.

Представете си два квадрата, страната на единия да е един метър, а страната на другия – два метра. Нека тези квадрати представят прозорци на две стаи. Единият прозорец ще има страни, дълги по един метър, а другият – по два метра. Коя от двете стаи ще бъде по-хигиенична? По-хигиенична ще бъде стаята, която има прозорец със страни, дълги по два метра. През този прозорец ще влиза повече чист въздух, повече светлина и топлина. Значи в ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина на съзнанието, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава. Тази светлина носи живот. Обаче светлината, с която светът си служи, не носи живот. Тя разкрива само външно света, очертава неговите външни форми, без да прониква в дълбините на тези форми. Дойде ли въпрос до светлина на съзнанието, ние разбираме онази светлина, за която Христос е казал: „Аз съм виделината на живота." Колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия за развитие. Това са факти, които не се нуждаят от никакви научни доказателства. Който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представя тази светлина.

Отношение на простите истини към човека,
ООК - София, 22.9.1926г.