Защо трябва да се плашите? Ако си някой гениален скулптор, ще изкараш своята статуя пред света и ще видиш, че ще се намерят разумни същества, които да я оценят.

Какво разбираме под духовен живот? Ще ви дам следния пример: двама души живеят заедно, обичат се и се разбират. Единият от тях се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересен психологически произход. Аз разглеждам тия отношения по същество, принципално. Често и бащата е недоволен от майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна от майка си, че майката обича повече брата. Синът е недоволен от бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. От какво произтичат тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не са духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синът трябва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Същото е и за сестрата. Но щом синът е недоволен от това, че бащата обича повече сестрата, опасността седи другаде, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да й предпише голямата къща. Следователно, в тия отношения, именно, се заражда едно вътрешно състезание. Понякога и вие, учениците, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако някой от учениците е по-способен, другите не го обичат, страх ги е да не ги засенчи. Какво нещо е засенчването? - То значи, че хубавата къща ще се предпише на него, или пък, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръв министър в България, а другите ще станат писари. Защо трябва да се плашите? Ако си някой гениален скулптор, ще изкараш своята статуя пред света и ще видиш, че ще се намерят разумни същества, които да я оценят. И ангелите, които се занимават със скулптура, изпращат своите произведения на оценка в света. Кои са техните произведения? - Растенията - цветята и дърветата. Ето защо, когато птичките кацват върху някое дърво, те дават мнението си за този скулптор. Ние казваме: чуруликат си тия птички! Не, те скачат от клонче на клонче и дават своето мнение.

Правата мисъл,
МС - София, 15.8.1927г.