Ние, съвременните хора трябва да си изработим един вътрешен морал за живота. От опитността на всички добри хора трябва да се напише една книга, как трябва да се живее. Трябва да имаме една книга, в която да е написано как трябва да живеят младите, как женените, как възрастните и да се живее според както е написано в тази книга. Тогава животът ще има друг смисъл. Дотолкова, доколкото невидимият свят има благоволение към нас, дотолкова и нашият живот е осмислен. Дотолкова, доколкото отгоре ни помагат, дотолкова и ние можем да направим нещо. Каквото и да се говори, успехът на една държава, на един народ, на едно общество или на едно семейство зависи от невидимия свят и от Бога. Когато Бог подига един народ, подига го. Когато Бог понижава един народ, понижава го. Когато на един народ дават благодат, има си причина за това. Та казвам, ако имаме благоволението на невидимия свят, ако имаме благоволението на разумния свят, тогава животът ни ще бъде красив. Способният ученик всякога има благоволението на всички учители в гимназията. Ученикът, който и по характер, и по ум, и по сърце е способен, всякога има благоволението на своите учители. А неспособният ученик, и царски син да е, не могат да бъдат разположени към него. Тогава де седи нашата човещина, ако ние не можем да предизвикаме Божественото благоволение? Ако ние не можем да предизвикаме най-възвишеното същество да има своето благоволение към нас, питам, с какво ще се похвалим тогава?