Вярно е, че всичко принадлежи на Бога, но в неговия естествен вид. Щом човек е сял, орал, жънал, млял брашното и направил хляб, трябва да се иска позволение от него.

Хората грешат, изкушават се, защото се подават на своите криви разбирания. Някой огладнее, но няма пари да си купи хляб. Той отива на фурната, взима един хляб без да каже нещо на фурнаджията; слага го под дрехата си и излиза доволен, че никой не го е видял. Така си мисли той. Все един човек го е видял. И ако го запита защо взе хляба без позволение и знание на фурнаджията, той ще каже, че всичко принадлежи на Бога. Вярно е, че всичко принадлежи на Бога, но в неговия естествен вид. Щом човек е сял, орал, жънал, млял брашното и направил хляб, трябва да се иска позволение от него. Ако хлябът, който си взел от фурнаджията, е даден направо от Бога, без човешки труд, защо го криеш под дрехата си? Божиите работи са чисти и открити. Следователно не трябва да криеш. Криеш ли, ти си се оцапал вече. За да вземеш хляба, ти трябваше да свършиш някаква работа на фурнаджията, да го заслужиш, свободно да го носиш без да криеш.

Езикът на дъгата,
УС - София, 18.11.1934г.