Да допуснем, че един лектор държи сказка в продължение на около два часа; във време на сказката той е изразходвал своята потенциална енергия и тъкмо слиза уморен от трибуната, дойде някой и му иска обяснение по някой от разгледаните въпроси. Лекторът започва да се нервира, мръщи се и е недоволен. Защо? Не защото няма желание да ви обясни това. Но няма да ви даде, няма материал, за да изрази мисълта си в добра форма, и започва да работи с обратни материи. Понякога човек може да говори и десет часа, без да се умори. Защо? Защото той черпи от потенциалната енергия на другите хора. Но как трябва да се постъпва в такъв случай? Аз ще хвана някого и ще го запитам: „Готов ли си да ми дадеш от потенциалната енергия, която имаш в излишък?“ Ако ми даде, ще започна да въртя своето колело. Но онзи, от когото съм заел, ще започне да се нервира. Това трябва да се прави с позволение, а сегашните хора взимат без позволение и след това се явява неразположение и омраза. Освен това трябва да искате само определено количество от тази енергия, излишната, а не всичката. Трябва да сме искрени във всичките си действия. Хората от Новото учение трябва да имат много възвишен морал и да искат всичко с позволение, защото има невидими кражби в света. Ако бях в някоя гора, аз ще мога да ви говоря повече време, по-продължително, без да се уморя. Защо? Защото растенията и дърветата ме разбират и от тях мога да си взема повече потенциална енергия. Ще се поспра при едно дърво, ще взема малко енергия от него, ще отида при друго и от него ще си взема. Така ще си набавя енергията, която съм изгубил. Тук има малко дървета и може някое от тях да изсъхне. Затова Христос се отдалечавал да се моли винаги в гората, при маслинените дървета – това не е било току-тъй, оттам Той е почерпвал много, защото хората постоянно са Го изчерпвали. Дърветата са Го разбирали и са Му казвали: „Не се бой, ние сме живели по-дълго от Тебе, познаваме хората и затова ще Ти помогнем.“