Ние сме егоисти. Искаме с нашия морков само ние да се спасим. Не искаме да дадем място с нашия морков да се спасят и други!

Някой си човек си заминал от тоя свят и понеже бил грешен, хвърлили го в ада. Като се минало известно време и Бог, като искал да му помогне, казал: "Вижте, няма ли този човек да е сторил нещо добро през живота си, та да послужи то и го избави от ада." Тогава проверили в книгата на живота и намерили действително, че долу, на земята, той само веднъж дал един морков на един беден. "Вземете, казал Господ, този морков и идете и го извадете с него." Взема ангелът-пазител, хванал моркова и му го подал в ада, да се залови за него и да го изнесе навън. Почнал да го тегли ангелът нагоре, обаче, откъдето минали, наловили се подир тях и други грешници от ада. Това като вижда дарителят на моркова, обръща се към другите и казва: "Този морков е мой! Вие защо се избавяте? Я се пущайте!" Обаче още докато говорил, ето че морковът се откъснал и всички наново паднали в ада, без да се спасят, а ангелът сам се изкачил горе пред Бога. Какво да правим тогава, за да се спасим? Ние сме егоисти. Искаме с нашия морков само ние да се спасим. Не искаме да дадем място с нашия морков да се спасят и други! С тази мисъл свършвам беседата и ви оставям да мислите по нея.

Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли,
ИБ - Бургас, 15.1.1915г.