Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!”

Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци. Вярваш, че си стар, докато си на сцената, но когато слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!” Понякога с четири реда сълзи плачеш, но кой би повярвал в сълзите на актьора?

Пътища на Мъдростта,
ИБ, БС - София, 12.5.1932г.