За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята.

Сега се проповядва на човечеството, че цялата вечност не би била в състояние да изкупи греховете му. – Такова нещо не е казано в Писанието. В Стария Завет се казва, че някои хора и до девети род няма да влязат в Царството Божие. – Кои са тези хора? – Това са хората на безлюбието. Който люби, той няма защо да се страхува. Този стих не се отнася до любещия. Веднъж спасен, веднъж влязъл в Божията Любов, човек не трябва да се страхува, нито да се съмнява. Да бъдеш спасен, това значи и ти от своя страна да издържиш на обещанието да живееш в Божията Любов. В Бога обратни решения няма. Веднъж дал обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнил. Ние трябва да бъдем внимателни, да не спрем Божието благословение, да не запушим онези места, през които се втича. Щом затворим кепенците си за външната светлина, ние мислим, че Бог се е отдалечил от нас. – Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне през затворените кепенци. И след всичко това ще кажете, че Бог ви е забравил. – Вие сами себе си забравихте. – Какво да правим тогава? – Отворете широко кепенците на вашите прозорци да може Божията светлина да мине през тях с всичката си сила! За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. И до днес още жабите крякат във водата. Когато рибата си направила перки, с които да плава във водата, и тя казала:"Повече наука не ми трябва. Нали мога да слизам дълбоко във водата и да излизам на нейната повърхност да си намирам храна, това ми е достатъчно. Няма защо да мисля за къщи, за оране и за копане. Няма защо да мисля за готвене, за наредба на къща и т. н. Културата, която имам, ме задоволява." – Да, но рибите и до днес останаха във водата, с малки придобивки за развитието си. След рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи във въздуха и се задоволила с това, което постигнала.– Да, но с това изкуство птиците останаха и до днес във въздуха. Някои птици можаха да се превърнат в четвероноги и слязоха на земята да учат изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногите не потърсиха повече знания, затова останаха и до днес четвероноги. Най-после дохождаме до човека, който казва:"Достатъчно ми е това, което зная." Обаче има хора, напреднали в своите стремежи, които не се задоволиха с малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? – Това показва, че човек се нуждае от здрава, от положителна наука.

Превръщане на киселините,
ООК - София, 16.11.1927г.