Ако говоря за Любовта и мисля, дали другите хора любят, това е философията на книжниците и фарисеите. Следователно на себе си говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината.

Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически. За пример, някой казва: „Не трябва да лъжем“. Каже ли човек така, това говори за едно болезнено състояние в него. Човек всякога трябва да говори истината, без да мисли за лъжата. Истината е капитал, с който всякога трябва да се разполага. При това истината е само за мене, за никого другиго. Проявявам ли Любовта, Мъдростта или Истината, аз трябва да имам предвид себе си, никой друг. За мене е важно, дали аз обичам, дали аз съм мъдър, дали аз съм истинолюбив. Какво правят другите и как постъпват, това не ме интересува. Ако говоря за Любовта и мисля, дали другите хора любят, това е философията на книжниците и фарисеите. Следователно на себе си говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Тази е най-красивата реч.

Книжници и фарисеи,
СБ, РБ - 7-те езера, 8.8.1932г.