Господ днес не спи и затова трябва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другите бащи, не ги гали, а когато заслужават, наказва ги.

Господ днес не спи и затова трябва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другите бащи, не ги гали, а когато заслужават, наказва ги. Сега ще приведа един разказ за обяснение на мисълта си. Сюжетът му е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той – добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетне синът й станал голям злодей и за престъпленията му го осъдили на смърт чрез обесване. Когато го довели до въжето, той казал: “Повикайте майка ми, за да я целуна преди да си замина”. Дошла майка му и той й рекъл: “Много те обичам, майко, искам да те целуна по езика”. Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако беше го употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”... Следователно, не трябва винаги да се хвалим един други.

Ще ви въздигна,
НБ - София, 3.12.1916г.