Докато не е дошъл до критически момент в живота си, човек няма право да безпокои Бога. Над човека има редица напреднали същества, които са готови всеки момент да му помагат.

Човек трябва да се стреми към Божествения живот, който ще го освободи от преходното и ще му даде възможност да се домогне до истинската наука, до положителната наука на живота. Това не се постига с молитви. С честите си молитви, с големите си добрини, с многото искания, хората дотягат на Бога. Преди всичко, те не знаят, доколко техните желания трябва да се реализират. Има желания, които трябва да се реализират, но не всички. Като не разбират, на кои от желанията си трябва да дават ход и на кои да не дават, хората изпадат в големи противоречия. Често мислите на хората така се объркват, че те трябва да приложат алхимията, да отделят потребните от непотребните. Някой се хвали, че молитвата му била приета от Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трябва да се намерите в пустинята, изложени на глад и на жажда. Ако при това положение получите хляб и вода, молитвата ви е приета. Хлябът и водата са отговор на вашата молитва. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен“. - Кога трябва да потърсите Бога? - Когато се изчерпят всички възможности да получите помощ от хората и от обществото. При това положение, човек има право да се обърне към Бога. Само така той може да се убеди, че е получил отговор на молитвата си. Следователно, докато не е дошъл до критически момент в живота си, човек няма право да безпокои Бога. Над човека има редица напреднали същества, които са готови всеки момент да му помагат.

Силни и слаби желания,
ООК - София, 13.2.1929г.