Разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си.

Сегашните хора знаят какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат – скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светиите. Аз не говоря за онези светии, които се раждат и умират. Аз говоря за светии, за които може да се каже, че са родени от Дух и вода. За тях пък Писанието казва: „Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие“. За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: „Тази работа не е за мене“. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот. Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи да стане човек господар на своето минало? Това значи да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после, дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Сложил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: „Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих“. Той сложил настрана чашата с виното и казал: „Отсега нататък аз ще ти бъда господар!“ След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости. Следователно разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си.

Правилно разрешаване,
ООК - София, 29.10.1930г.