Има четири причини в човека за човешките нещастия в света. Причината може да произтича от човешкото тяло, както е устроено, може да произтича от неговата воля, от това, което вършиш, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от и от неговия ум. Причината на болестите може да произтича от въздуха, може да произтича от водата, може да произтича от храната, и най-после може да произтича от светлината. Туй поверие на хората да бягат от слънце, то си има свои дълбоки причини. Някой път трябва да бягаш от слънцето, но не всякога. Трябва да знаеш кога. Някои хора като се наплашили, бягат всякога, и там е погрешката. Ако човек би слушал своята вътрешна интуиция, той сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10–12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който не искам да ви казвам, кога е. – Той е пълен с тия, тъй наречените тъмни, черни лъчи и тогава човек слънчасва, получава слънчев удар. Но то е кратковременно, благодарение, че е само няколко минути. Като минат тия няколко минути, всичко минава. Но в тия няколко минути, който се случи, никой не е оставал да не е бил поразен. Тук мина една буря и изсуши няколко дървета. Имахме едно голямо дърво, зарзала, като удари този черният лъч, изсъхна. Отрязахме го и пак пониква отдолу, но този черен лъч унищожи дървото. То са черните лъчи, които унищожават. По течение вървят. Следователно, добрите мисли, добрите чувства са една броня против черните лъчи на слънцето. Ако ти не си въоръжен с една отлична, чиста мисъл, с отлични чисти желания и чисти постъпки, всякога тази черна светлина може да те атакува. Денем към обед не е хубаво да спите по единствената причина, че ако спиш, може да пострадаш от тях. Ако седиш буден, тъй както конете седят, не е опасно. Да си легнал на леглото, както старите правят, излагаш се на опасност. Никой, който е спал по обед, като се събуди, е неразположен.