Аз слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене туй нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва ли да поддържам Неговото учение?“ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни. Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“ Та, има едни християни, за които е само „тин“. Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин. Който не чука кафето, за него – само „тин“. И те са християни, които казват „ха“. Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.