Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно.

Трябва да знаем, че цялото човечество е един общ организъм и затова всеки трябва да употреби своята деятелност за подобрението, за благото на този организъм. Тези спорове, които съществуват вън в света, не ме интересуват и не съм в сила да ги спра. Те имат значение само за тези, които влизат в това течение. Ако попаднете между зъбците на някое мелнично колело и дойде някой философ, и ви каже, че това е волята на Бога, това не е вярно. Волята Божия не е била такава, а това е волята на майстора, който е направил колелото. Днес създадат един закон и казват, че това е волята Божия и тя трябва да се изпълнява. Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да чувстваме, за да градим, да сме силни като Него. Ще кажете: „Как е възможно да сме силни като Бога?" Когато намислиш да направиш едно зло, ти си силен и да го спреш. Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни приказки. Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне, философът е, който те стиска. Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно. Почувстваш едно разочарование от себе си и от близките си и това показва, че ние не сме като Бога.

Като го видя Петър,
НБ - София, 20.4.1919г.