Три неща, три опори има, с които човек е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам любов. Втората опора, това е вярата, това е самият човек – да вярва в разумното в себе си. Третото положение аз го наричам на ближния, то е надеждата.

Вярата, това е едно от великите занятия. Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш. Вярващият човек и религиозният човек, той трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света. Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога. Не знаеш ли как да се справиш с живота, носиш си невежеството, носиш сиромашията. Ама аз вярвам в Бога. Ако не се лъжа в един от американските градове един вярващ работник в най-голямата фабрика казвал: „Господ ще промисли.“ Жена му била на противното мнение. Тя казвала: „Не Господ ще промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме.“ Той казвал: „Какво ще спестя, и да искам, не мога да отделям.“ „Ама ти не бъди толкова глупак, гледай да си увеличиш заплатата.“ „Господ ще промисли.“ „Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля.“ Случва се една голяма криза в града, уволняват всичките работници, и него уволняват. Едва имали за една седмица средства, изпояли всичко. Жена му казва: „Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе.“ Той си отворил прозореца и казва: „Господи, закъсах в тази работа, както виждаш, се влоши, не мога да я оправя, ти ще я уредиш както трябва.“ Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга. Ударило го по гърба с гаргата. Той казва – Господ ще промисли. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в гаргата. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата ѝ, в гърлото ѝ намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант я изтървала и гаргата я задигнала и като я нагълтала, умряла. Жена му казва: „Господ промисли за тебе.“ „Господ промисли, но аз трябва да я предам.“ Тя казва: „Не бивай толкова глупав.“ Той отива и разправя на господаря си тази случка. Господарят казва: „Ако Господ е промислил за този човек, и аз ще промисля за него.“ Назначава го на работа. Та казвам, ние, съвременните хора, сме се обезверили, освен че сме изгубили връзката с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положение – ние губим връзка и със себе си, и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното. Ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които човек е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам любов. Втората опора, това е вярата, това е самият човек – да вярва в разумното в себе си. Третото положение аз го наричам на ближния, то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата, това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. Да вярваш в любовта, значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието – любовта е първият плод, или първото проявление, в което духът става знаен на всички разумни същества.

Добрите дарби,
НБ - София, 25.6.1933г.