Всички хора имат добро желание да се изправят, но те имат някаква крива представа, че с изклинчване, животът по-лесно може да се изправи, отколкото, ако човек върви по правия път.

Съвременните хора са дошли до положението да мислят, че и без да учат, могат да свършат училище. Ще видите, че някои студенти, като се явяват на изпит, написват всички формули по ръцете си, по ръкавите си, а през цялата година нищо не са учили. Те пишат по ръкавите си и после четат по ръкавите си. Разумните професори виждат това, но нищо не казват. Във Варненската гимназия имаше един от видните учители по математика, Белчев се казваше, голям добряк но много сериозен. Като излезе някой ученик на дъската, той го гледа, гледа, казва му: Ти нищо не разбираш, но хайде от мене да мине. И му пише четворка. Излезе друг, който пак нищо не знае, погледне го, каже и на него, че нищо не разбира, но казва: Хайде от мене да мине. Тури му пак четворка. Като дойде при някой, който нищо не знае, каже му: Ти нямаш ли нещо написано на ръкава си? Нямаш ли някакъв справочник? Кажи, какво е написано там? После дойде до него, казва: Хайде, аз ще ти кажа как трябва да се реши задачата. Хайде, да не знае комисията. После се наведе близо до ухото му и казва: По-добре учи, по-добре учи. Само това ще те избави. Какво друго може да каже един умен учител? Казвам: По този начин постъпва и природата. Тя е много снизходителна, тя е много снизходителна към всички погрешки, които хората правят, разбира се не от зла воля. Аз говоря общо, всички хора имат добро желание да се изправят, но те имат някаква крива представа, че с изклинчване, животът по-лесно може да се изправи, отколкото, ако човек върви по правия път. И за това мнозина казват: То с добро не става. Че най-първо това не е съобразно със законите на природата.

Всеки, който слуша тези мои думи,
НБ - София, 3.3.1935г.