Ти нямаш никаква признателност. Сега на земята всичко ти е дадено, и не мислиш, че със своите мисли, чувства и постъпки, ти опълчваш Бога. И при всичко това искаш Бог да мисли за тебе като писано яйце.

Един съвременен модерен поет казва в един куплет: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, съхне моята уста и гине душата ми.” И не се мина дълго време, и чува се тропот - затичват се хиляди кола и хиляди ведра вода се изля върху земята и върху малката тревица.” Вие като философа ще кажете: „Как може да пее тревата? Има ли тя душа?” Има, разбира се. Господ слуша така тревите, както хората. Поетът продължава така. Тревата казва: „Може би, Татко, аз направих погрешка, че излезнах от Твоя дом и посетих света? И по-дълго време седях тук - закъснях и не се върнах в дома.” Защо е дошла тревата? Тази душа е слезнала от небето и дошла да принесе известна полза. Млекопитаещите - целия ден тревата ще работи, и каквото изработят, волът ще дойде и ще го отнесе. И след няколко деня тревата пак ще изработи, и волът пак ще го отнесе. Онзи, който не разбира закона, той мисли само за себе си. Ако ти не може да свършиш работата на една трева, тогава какво си разбрал от живота? От друга страна, вие ще кажете: „Ние често казваме, че и ние вършим волята Божия.” Така не се говори. Вие вършите волята Божия по вашему. Вие, така като вършите волята Божия по вашему, считате и мислите - волята Божия. И тогава какво става? И Господ почва да върши Своята воля, както Той разбира, и тогава се ражда едно противоречие между Бога и вас. И питате Господа: „Защо, Господи, постъпваш така?” „Защото и ти постъпваш така” - казва Господ. Ти постъпваш без никакъв оглед за това, което Господ върши. Ти нямаш никаква признателност. Сега на земята всичко ти е дадено, и не мислиш, че със своите мисли, чувства и постъпки, ти опълчваш Бога. И при всичко това искаш Бог да мисли за тебе като писано яйце.

Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица,
ООК - София, 12.12.1934г.