Човек трябва да съзнава, че едновременно е и лош, и добър.

Когато се говори за лош и за добър човек, мъчно може да се определи, кой е добър и кой лош. От лично гледище, човек е лош, но от колективно гледище е добър. Дали човек е добър или лош не е важно. От човека се иска будно съзнание, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми към Бога и става добър. И тъй, иска ли да се изправи, човек не трябва да крие погрешките си, но всякога да ги излага на Божествената светлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената светлина в него. Само Божествената светлина е в състояние да извади вън от съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато къщата ви е влажна, отворете прозорците, за да се проветри. Когато в човека се крият елементи, негодни за работа, той трябва да отвори прозорците на съзнанието си и да изхвърли навън всичко непотребно. Човек трябва да съзнава, че едновременно е и лош, и добър. Мисли ли се само за лош, или само за добър, той се намира в две крайности. Ако мисли, че е само лош, човек ще се остави на Бога и ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добър, човек ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добър, и лош, човек първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духът може да работи в човека.

Външните линии на красотата,
ООК - София, 26.6.1929г.