Скръбта и радостта са две математически числа, с които човек трябва да работи. Резултатът от тази работа са опитностите и знанието, които той придобива.

Смисълът на живота не се заключава в радостите и в страданията, но в резултата, в това, което човек ще научи и разбере от тях. Човек е дошъл на земята да учи, да работи. Скръбта и радостта са две математически числа, с които човек трябва да работи. Резултатът от тази работа са опитностите и знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мъдрост, той има знание. Знанието, мъдростта са необходими за човека, понеже вземат участие при строежа на неговото тяло, на неговия ум, на неговото сърце, на неговия дух и на неговата душа. Веднъж устроен, както трябва, човек може да се ползва от тялото си, от ума, сърцето, душата и духа си. Това са сили, дадени на човека за разумна работа с тях. Който не иска да скърби, той няма и да се радва. Щом нито скърби, нито се радва, човек се лишава от опитности. Лишен от опитности, човек е лишен и от условия за развитие. И тъй, ще знаете, че без скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Без скърби и радости, никаква любов не може да съществува. За да се прояви любовта, необходими са скърби и радости. Те са слуги на любовта. Забележете, когато обичате някого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои са мотивите за вашата скръб и за вашата радост? Вие скърбите, защото нямате условия да проявите любовта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовта си. Ако човек съзнае и разбере, че любовта всякога се проявява, той ще бъде радостен, ще запази своя мир и равновесие. Тогава опорната точка в живота на човека ще бъде мирът. Човек трябва да има мир в душата си. Мирът е в зависимост от опитността и вярата на човека. Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея.

Двете точки,
ООК - София, 7.3.1928г.