небето не подразбира външен живот, но вътрешен живот - живот на душата, дето владее чистота и святост.

За даването има една песен: “Давай, давай, всичко давай! Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата.” Човек трябва да дава най-чистото от себе си. Сърцата на хората трябва да се отворят за това даване. Щом Бог е дал живот на човека, той трябва да бъде чист, кристален извор, топлината на който никога не трябва да се изменя. Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила да посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив и през целия си живот. Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето си и голяма светлина в ума си, та дето мине на всички ще носи щастие и радост; и всичко, каквото пожелае ще може да направи. Мине ли такъв човек, покрай някоя суха чешма, веднага от нея ще потече вода, както Моисей направи едно време с жезъла си - потече вода от канарата. Мине ли покрай някое сухо дърво и го пипне, веднага това дърво ще почне да се раззеленява, ще цъфне, ще завърже и плодът му ще узрее. Дето мине този човек, той навсякъде ще разнася благословение. Такъв трябва да бъде истинският християнин! Днес какво разбират хората от християнство? Мнозина мислят, че като християни, тях ги очаква щастлив живот - животът на небето. Не, небето не подразбира външен живот, но вътрешен живот - живот на душата, дето владее чистота и святост.

Тази притча,
НБ - София, 26.12.1926г.