Съвременните хора искат да бъдат силни, да бъдат почитани и уважавани, всички да им правят път, да им отстъпват. Казвам: който има такива желания, той не е силен човек. Представете си, че по пътя върви човек, който минава за силен, и среща едно малко дете. В ума на този човек минава мисълта: „Отбий се от пътя си! Стори място на това дете, то да мине“. Обаче той казва: „Нима аз, големият, силният човек, трябва да отстъпя на това малко дете, то да мине първо? Това дете е малко, нека то се отбие от пътя си!“ Каже ли този човек така, той не разбира законите на Божествения свят. Въпросът не е в това, че трябва да се отстъпва на малките деца, а в непослушанието. Този човек не послуша и не изпълни това, което му се нашепва от невидимия свят. И после той ще се чуди, откъде идват нещастията върху главата му. Каже ли ви някой да направите път на някое дете, или на някой беден, прост човек, не питайте защо трябва да направите това. Отбийте се от пътя! После ще разберете защо е трябвало да постъпите така.