Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях.

Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля. Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях. Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага.

Постъпки,
ООК - София, 25.5.1927г.