Който следва духовния път, трябва да вярва на ближния си, като на себе си.

Често религиозните изпадат в крайна самоувереност, с която пакостят и на себе си, и на окръжаващите. И друг път съм разказвал за голямата самоувереност на един наш познат от търновско. Той мислел, че с вяра всичко се постига. Един ден, като вървял край селото, той видял селския бик. Отдалеч още чул рева му и си казал: „Лесно ще се справя с него“. Като се приближил, той извикал силно: „В името на Господа Исуса Христа, забранявам ти да ревеш!“ Бикът го погледнал и се хвърлил върху него. Започнала се отчаяна борба, в която се намесил пъдарят. Така нашият познат се спасил от бика. Защо трябваше да губи толкова енергия да се бори с бика? Ако вярата ви е силна, използвайте я за нещо разумно, а не за борба с бик. Вярата може да лекува, но всички хора не се лекуват с вяра. „Ако имате вяра като синапово семе.“ Значи вярата е на степени. Който следва духовния път, трябва да вярва на ближния си, като на себе си.

Слизане и качване,
УС - София, 3.7.1938г.